Митологични мотиви в съвременната българска фантастика

• Автор: Иванченко, Наталия Яковлевна
• Шифр специальности: 10.00.00
• Научная степень: Кандидатская
• Год защиты: 1994
• Место защиты: София
• Количество страниц: 204 с. : ил.

СЪДЪРЖАНИЕ:

увод. Ч

ЧАСТ I. ТЕОРЕТИЧНИ ПОДСТЪПИ

Глава 1. Мит и литература. 7~

1. Мит

2. Митът като първоизточник на словесното изкуство

3. Митологизмът в съвременната литература.

4. Митология и литературознание

Глава 2. Мит и фантастика

1. Фантастичното и митологичната фантазия.

2. Мит, вълшебна приказка, фантастика.
3. Митологичните традиции и съвременната фантастика
4. Старите митологични мотиви в съвременната фантастика. 2>8
5. Ремитологизиране, демитологизиране, вторично ^ митологизиране.

6. Въпросът за научността на съвременната фантастика
Глава 3. Митотворчеството в съвременната бълтарска 1$
фантастика.
1. Психологическите и гносеологическите основи на фантазията и митотворчеството
2. Светомоделиращата функция на фантастиката. $4
3. Новите митове. ?6 ЧАСТ II. АНАЛИЗЫ.
Глава 1. Традициояните митове.
1. Интертекстуалност и митологизиране
2. Античните митове. ас
3. Народната демонология.
4. Ритуал
5. Космическото дърво.
6. Антиномия: “живот - смърт". д»,

7. Сънища във фантастика. 1°1
8. Цикличността в представите и структурите. 1
9. Метафорична префигурация
10. Чудесното раждане. 11311. Демитологизадия.
12. Сътворението на света
13. Няколко примера на модерно митологизиране
Глава 2. Новите митове. 13
1. Нови етиологични митове
2. Братята по разум
3. Пространствено-времеви модели на универсума
4. Астралните митове. Ц о
5. Близначните и дуалистичните митове. 1 33>
6. Есхатологичните митове
Глава 3. Митотворчество или вторично митологизиране
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БЕЛЕЖКИ
УВОД.

Фантастиката има дълга история. Тя се определя от дейността на колективното въображение на хората от архаичната древност до нашето време и е продължение на тази дейност. Фантастиката използва стари митически образи, мотиви, сюжети, развива ги и ги съчетава с материалите от историята и съвременността.
Фантастиката е литература и еволюира заедно с развитието е, свободно се въплъщава в различии форми с различии методи на изображение на идеите, на моделирането на художествения свят. Основната задача на фантастиката е да моделира художествено достоверни светове, да определя мястото на човека в тях, тоест делта е да въшгьти в художествена форма една вселена (а може би дори много вселени), универсалността на която сближава фантастиката с древната митология.
Основната цел на тази работа е да покаже органичната връзка на фантастиката и митологията върху материала на българската литература.
Изхождайки от принципа на многообразието на значението - полисемантичността на литературата - за изследването на фантастичната литература ще се възползваме от методологията на митологичната критика. Ще допуснем, че значението на литературното произведение е всъщност част от едно по-голямо цяло, тоест значението на художественото произведение предполага едновременно няколко тълкувания, няколко отправни системи. Нашата отправна система ще бъде митологичната.
Литературата на XX в. “създава много нови митове и развенчава много стари митове - тя познава и митологизацията и демитологизацията, конто, както във всяка истинска литература, преследват определени цели извън пределите на мита.”

Нормалният процес на нашите обективни възприятия и техните връзки се характеризира с непрекъсната инвазия на различии естетически чувства заедно с принасяне на собствените емоции върху обекта. Така естетическата аперцепция при благонриятни условия може отново да се усили до степен на митологична аперцепция. Затова митът не е някаква особена условна форма, характерна само за далечното минало. “Митотворчеството се отнася изцяло към сферата на човешките чувства и представи.”75 Образите на митологичната фантазия са всъщност субективни преживявания и се различават от преживяванията на индивидуалната фантазия само с това, че се основават върху духовното взаимодействие на отделните лица. И като следствие на това се оформят стъпки в историческата еволюция, надживели краткото съществуване на отделните индивиди. Ако става въпрос за възникването на древния мит, той никъде не се основава върху чистото любопитство как е създаден светът. Интересът е насочен към отстраняването на заплашващите опасности или към достижението на желания резултат. И така всяко митотворчество произлиза от афекта и от последвалите го волеви действия. Постоянно възникващи от афекта и възражда щи го отново форми на култ, а заедно с тях и създадените от мита образи на художествената фантазия продължават да действат и сега, като оживяват първичните сили на митотворчество. Разбира се, значенията непрекъснато се променят, афективните и интелектуалните мотиви се преплитат, изразните форми в култовите практики и в изкуството много трудно сдържат наплива на създадените от самото изкуство мотиви за фантастическите връзки между представите.
Митотворческата фантазия с развитието на изобразителното изкуство и художествената поезия се сдобива